Музикалната терапия като метод за корекция на личността

Музикалните композиции имат пряко въздействие върху различни системи на човешките органи, влияят върху дълбочината на дишането, скоростта на нервните пътища, сърдечните контракции, релаксацията или мускулното напрежение.

Поради ефектите от терапията настъпват промени в емоционалното състояние. Пример: Тревожният човек започва да се успокоява. Наблюдава се, че сърдечната честота намалява с определени лекарства и слушане на музикални композиции. Музикалната терапия е добър помощник при неврози, регулиране на психо-вегетативни реакции.

Определени композиции водят до нормализиране на емоционалния фон, спомагат за формирането на нови комуникативни умения, допринасят за социализацията, формирането на нови стратегии и житейски насоки. Лечението с музика коригира широк спектър от психични състояния, но при сериозни нарушения се превръща в спомагателна функция. В определени етапи терапията изобщо не се препоръчва. Пациентите, които изпитват остри психотични състояния, могат само да си усложнят положението.

Причина: музиката ще ги накара да се потопят в своите образи, фантазии, което ще влоши ситуацията. Преди да напусне острата фаза, основната цел на пациента е да установи връзка с реалността. Когато е фиксирано стабилно състояние, тогава е допустимо да се заеме с изследването на емоционалния компонент.

Музикалното лечение е нежелателно за епилептиците. Музикалните вълни имат ефект върху мозъчната дейност и могат да причинят припадък по време на резонанс.

Музикалната терапия е идеална за лечение на ниско настроение, но борбата срещу сериозната депресия трябва да бъде придружена от медицинска помощ.

Форми и видове музикална терапия

• Експериментална. Занимава се с изучаване на различните музикални влияния върху човек.
• Клинична. Използва се за превантивни и терапевтични цели.
• Интегративна. Провежда се в комбинация с други видове терапия, свързани с изкуството (танци, рисуване и т.н.).
• Тематична. Тя се основава на сюжета и лекцията по конкретна тема (пример: творчеството на определен музикант).
• Фонова. Използва се като фон по време на психотерапевтични събития.
• Активна. Човек сам създава мелодия, свири на инструменти, пее.
• Рецептивна. Човек пасивно слуша музикално произведение или отделните му моменти.

Всеки тип и форма на музикална терапия има свои собствени нюанси. Някои са подходящи за индивидуални уроци, други за групови класове.

Днес видовете музикална терапия са разделени на две школи: шведска и американска.

Шведската школа по музика терапия подчертава, че музиката действа на физическо ниво и е в състояние да достигне дори до по-дълбоките слоеве на индивида. Терапията се използва за установяване на контакт, когато човек демонстрира близост или не способността да работи в система за диалогова комуникация. В този случай може да се работи с емоциите, които музиката провокира. Музиката е разделена на успокояваща и активираща.

Американската школа се фокусира върху изследването на това как определена композиция влияе върху човешката психика.

Основната цел на музиката е да отвори канали за освобождаване на натрупани емоции. Това помага в ситуации, когато има страхове, смущаващи мисли и други механизми, които блокират естествения ход на емоционалните преживявания. Според американския подход, за всеки вид заболяване е необходим специфичен състав, предварително тестван от специалисти.